Вековното дърво

by **Sintiq Delgado** Чет Фев 25, 2010 8:40 pm

Тук се намираше въковно дърво, разпростряло широко своите клони, пазещо сянка на учениците и спиращо бурите в короната си.

by **Sintiq Delgado** Чет Фев 25, 2010 9:48 pm

Синтия крачеше под дървото и поглеждаше часовника. Днес щяха да тръгнат за екскурзията. Времето бе прекрасно, явно бе с тях. Слънцето весело препичаше, вятърът нежно се въртеше около дърветата и ги галеше, а клоните им шепнеха. Скоро се чу звънкия смях на учениците и групичката се показа на полянката. Всички учители, заедно с учениците. Скоро цялата глупичка стигна до дървото и се скупчи около Синтия, след което замълча. Делгадо започна:
- Здравейте, всички! Радвам се, че имахме толкова желаещи за екскурзията! Първата дестинация е Египет и ще отпътуваме там чрез групово магипортиране. И от сега ви предупреждавам - без много магии! Хайде!
Всеки ученик, макар и малко неохотно, се хвана за един от учителите. "Другият път ще използваме летекод" помисли си директорката и се завъртя на мястото си, мислейки за хотела. Все пак не искаше спомените й да я отведат някъде другате. Усмихна се леко и групичката вече не бе пред очите й.

П.П. Изчакайте да пиша и в хотела и тогава пишете.

by **Скарлет Грийн** Пет Фев 26, 2010 4:23 pm

Беше доста топъл и всъщност необичаен за края на февруари ден. Слънчевите лъчи нежно галеха Скар, а вятърът се увиваше около червената й коса. Всяка птичка без изключение си тананикаше някаква пролетна песничка, а повечето животинки бяха наизлезли от скривалищата си, за да се порадват на хубавия ден.
Лети най-накрая стигна до Вековното дърво, откъдето трябваше да тръгнат към Египет. Там все още нямаше никой, но това никак не й пречеше. Даже обичаше да е сама.
Четвъртокурсничката се загледа в дървото, чийто огромни клони, разтлани съвсем близо до земята, правеха плътна сянка. Лили се облегна на широкия му ствол и се отпусна. Главата й бе празна - не мислеше за нищо. Обичаше да прави така. Тишината, сянката, вятърът - всичко това бе толкова приятно.
Изведнъж Скар чу детски вик и рязко отвори очи. На двайсетина метра пред нея се гонеха две мъничета, вероятно първокурсници. Момичето присви очи, ядосана, че развалят така или иначе краткия й момент на пълно спокойствие. Мислеше да им се скара, но след секунда размисли - те просто се радваха на деня. Като всяко друго живо същество...
След десетина минути пристигнаха и останалите ученици заедно с учителите. Появи се и Синтия Делгадо и им съобщи, че ще пътуват чрез групово магипортиране. Лети докосна за ръката една учителка, чието име все още не знаеше, и след миг всичко около нея се завъртя. Цветовете бяха размазани, а и вече й се гадеше. Но също толкова внезапно това спря. И вече беше в Египет.

by Sponsored content

Вековното дърво

Вековното дърво

Re: Вековното дърво

Re: Вековното дърво

Re: Вековното дърво